След неколкодневно четене на документите, които WikiLeaks пуснаха в пет международни медии, стигнах до извода на Конфуций, според когото колкото повече научаваш, толкова повече осъзнаваш колко малко знаеш. Стигнах и до още един извод - в политиката приятелство няма. За източник на четене използвах един от петте вестника, на които WikiLeaks са се доверили - британският "Гардиън"*. Избрах него по няколко причини. Първата е заради езика - английски, което не налага документите да се превеждат или адаптират. Втората е, че изданието е умерено. Наложи се да избера вестник, след като сайтът wikileaks.org беше затворен (затова малко по-надолу).
Не претендирам, че изчетох всичко, няма и как, след като тепърва ще се публикуват още и още документи от общо 250,000, които WikiLeaks са предоставили на петте издания. Но мога твърдо да заявя, че вместо да ми се изясни картинката, тя се замъгли още повече. И вместо да намеря отговори, в главата ми заваляха още и още въпроси.
Кои са WikiLeaks?
Това беше основният въпрос, който ме мъчи от доста време, откакто наглеждам какво публикуват през последните две години. повече на euinside.eu
